* * *

Имаше ли смин по поле?

Сестра брата кон седлае,
ей Коладе ле, мой Коладе ле,
кон седлае, кон буздае,
че ще иде милен братец
да си обходи широко поле,
широко поле, зелено горе.
Ходил беше, дошъл беше,
сестра брата порти отваря,
порти отваря, кон поема,
кон поема и проговаря:
- Леле варе, милен братец,
ти кога ходиш по полето,
ти, по полето, ти, по горето,
имаше ли смин по полето,
смин по полето, смин по горето?
Отговаря милен братец:
- Лельо варай, малай сестро,
ти кат ме питаш, аз да ти кажа.
Много беше, дребен беше -
на милен братец до ален пояс,
на враня коня до сърмен колан...
От кон пойдом китка набрах,
китка набрах, китка накичих,
че я турих в ален пояс,
па я носих два дни, три дни.
Сама ми китка прогъргора:
- Я не ме носи в ален пояс,
ам' ме изнес на хорото,
на хорото пред момите,
та ме раздай на момите,
на момите по китчица -
че момите мъдро ходят,
мъдро ходят, лудо носят;
на момците по стърченце -
че момците лудо ходят,
лудо ходят, мъдро носят;
на булките по коренче -
че булките най-рано стават,
най-рано стават, къщите метат,
та ме смитат със сметищата,
та ме изхвъргат по долищата,
та ме събират малките деци,
та ме садят в красни градини,
та ме берат малките моми...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020