* * *

Имаше ли смин по поле?

Сестра брата кон седлае,
ей Коладо ле, мой Коладе,
оседла го, обюзда го;
оседла го с синьо седло,
претегна го с девет коланя,
колани му жълти смоци,
дизгини му пъстри змии.
Натъкми го, изведе го,
изведе го, разведе го,
претегли го на бинека,
възседна го малък братец,
че си отиде да си обиде,
да си обиде все бащино,
все бащино росно ливаде,
росно ливаде, зелен синор.
Ходил беше, дошъл беше,
среща му иде мила сестра,
отговаря мила сестра:
- Ти като ходи да обихождаш,
имаше ли смин по поле!
Отговаря малък братец:
- Имаше го, дребен беше,
на брата ти до сърмен пояс,
на конче до злата грива.
От кон пайдом, китка найдом,
сама китка прегъргора:
- Не ме давай на момите.
че момите мъдро ходят,
цветето си лудо носят.
Най ме давай на ергените,
ергените, лудо ходят,
цветето си мъдро носят,
че ме бодат зад калпака,
зад калпака, зад бял сарък.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020