 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома моли славей да не пее, да не събуди либето й
Сънливо дърво високо,
под дърво сенка дебела,
под сенка юнак си спие,
край юнаку и невестата.
Отде дойде пусто пиленце
да запей лепата песна.
А невестата му се моли:
- Млъкни си, млъкни, пиленце,
ти що ми го разбудуваш,
аз сама си го разбуждам.
Метнувам се у градинката,
скинувам стъбло босилек,
топнувам го у студена вода,
умивам му бело лице,
тогаз се лудо разбуди.
Крупник, Благоевградско (Архив КБЛ-ВТУ); лепа - хубава; метнувам - влизам.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018