|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома моли славей да не пее, да не събуди либето й
Сънливо дърво високо,
под дърво сянка дебела, (2)
под сянка юнак се спии, (2)
край юнак йо невестата.
Отде дой пусто пиленце
да запей лепата песня. (2)
Невяста вели, говори: (2)
- Мълчи ле, мълчи, пиленце, (2)
ти ще да ми го разбудиш,
я сама си го разбуждам, (2)
метнувам се у градината, (2)
скинувам стъбла босилек,
натопям го студна вода,
умивам му бяло лице, (2)
докат се лудо разбуди.
Илинденци, Санданско; лазарска (НПЮзБ 2/1994, № 859).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|