* * *

Славеи пеят на двама млади за приспиване и разбуждане

- Момиче тънко, високо,
рекох ти и пак ще ти река,
и ще да ти се помоля -
не ставай рано по зори,
не дрънкай менци ковани,
не троши златни колани;
кални са друми широки,
мътни са води дълбоки...
Я хайде, пиле, със мене,
у нази щем да идеме,
на наши равни дворове
има до три ми дървета,
и на дървета три гнезда,
и във гнездата три пилци,
три пилци, до три славея.
Пръвният пее с вечеря,
вторият пее по среднощ,
третият пее по зори.
Който си пее с вечеря -
крилцата ще му позлатя;
който си пее по среднощ -
крачката ще му позлатя;
който си пее по зори -
главата ще му отрежа!
Който си пее с вечеря,
като си пееше, думаше:
"Я си лягайте, два млади!"
Който си пее по среднощ,
като пееше, думаше:
"Прегръщайте се, два млади!"
Който си пее по зори,
като пееше, думаше:
"Я си ставайте, два млади -
стара свекърва станала,
и огъня е наклала..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018