|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра продава брата си за белило и червило
Цар Костадин врана коня стега,
ка го стега у света неделя,
хем го стега, хем се Богу моли:
- Дай ми, Боже, каква да е среща,
ил девойкя, ил млада вдовица!
Току рече цару, не изрече,
насреща му Ерменка девойкя.
Цар ерменки тихо си питаше:
- Вала тебе, ерменко, девойке,
де си била, къде си ходила?
Отговора ерменка девойкя:
- Ходила съм, чудо гледала съм,
какво сестра брата си продава,
за белило, пусто цървило,
какво брата сестра си продава,
за пищови и за остри сабли.
София, кв. Бояна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|