* * *

Сестра продава брата си за белило и червило

Що ми се слънце позапрело,
запрело се насред ясно небе,
та си гледа чудно чудо,
чудно чудо, море, голем сеир -
како сестра брата препродава,
продава го на мръсни евреи,
продава го за тънки дарове.
Ем го дава, хем му и заръчва:
- Па ако те, братко, я продавам,
ти ми дойди, братко, на госте.
Я й браток тихом отговори:
- Че ти дойдем, сестро, че ти дойдем,
кога роди върба бело грозде,
а ракита, сестро, жълти дюли,
крива река, сестро, перуника.
Минало се е девет годин време,
чакала е сестра, надяла се,
немало братец да й дойде.
Па си ойде на нови пазари,
накупила сестра бело грозче,
накупила сестра жълти дюли.
Закачила грозде на върбите,
закачила дюли по ракити.
Па й братец на гости не дойде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019