 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сама ще му дойде (ще му пристане)
- Поминах село, мой Дреново,
си видох момче, мой, дреновче,
на сиво конче вяваше,
како угарок борина,
перчето му се маваше.
Дади ме, майко, на него!
Ако ме, майко, не дадиш,
сама кье ода по него!
- Постой ми, кьерко, почакай,
дур'да си дойди татко ти,
татко ти - пуста чужина.
- Не можа, майко, да чакам,
дур'да си дойди татко ми.
Коо кье си дойди татко ми,
азка на гости кье дойда,
со мъжко дете у ръци!
Вишени, Костурско - Гърция (Църнушанов 1989, № 381); Дреново - село в Костурско (Кореща); "мой" - прибавя се пред последната дума на всеки стих; служи за допълване на ритъма, без смислово значение; маваше - развяваше; коо - когато.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017