* * *

Сама ще му дойде (ще му пристане)

Излези майко да видиш,
що е она лудо що вървит,
п' оние друмье широки.
На сива коня яваше,
на сърмо седло седеше,
сребрена юзда държеше.
Перчето му се вееше,
по тие рамни раменя.
Устата му се смееше,
забите му се броеа.
Давай ме майче, давай ме,
давай ме майче, за него,
завдт' сама кье бегам по него.
До три години не ида,
на десетата кье дойда
свекър, свекърва пред мене
и русо момче пред мене,
со машко дете на ръце,
най-мала зълва по мене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017