* * *

Сама ще му дойде (ще му пристане)

- Моме, малка моме!
Снощи мина, моме,
край вашите порти,
порти биха, моме,
порти отворени,
двори разметени.
Мошне ми си, моме,
мошне харесала.
На душа ми, моме,
на душа ми кондисала.
Аз кье пусна, моме,
тебе да те тера,
тебе на менека
от тояга, моме,
твоята стара майка,
твойо по-стар баща.
Я мома му вели,
вели и говори:
- Пусни, лудо, пусни,
тина да ме тераш,
мене на тебека,
белке майка даде
баща да ме такса?
Ако не ме майка даде
баща да ме такса,
сама кье да дойда
на добра вечера,
по-добра постеля
на десната ръка.
Ази да ти ходя,
наз дворе да ходя
като горска яребица,
ръке запретнате,
коси разплетене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017