* * *

Сама ще му дойде (ще му пристане)

Гюрге, кадън Гюрге!
Станала е Гюрга
горска яребица,
польска гълъбица.
Как' га виде лудо,
стои, та се чуди
как' да Гюрга кладе,
кладе на ръките,
горска яребицо,
бела гълъбицо.
Я Гюрга му вели,
вели и говори:
- Лудо, гиди, младо!
И толко си аджамия,
и това да т' науча.
Пусни стройници до майка,
до майка, лудо, до баща.
Ако не ме майка даде,
майка даде, баща такса,
сама мома кье ти дойде,
в ръки да га кладеш,
горска яребицо,
польска гълъбица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017