|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сама ще му дойде (ще му пристане)
Дотекла вода студена
от високана планина, оф аман,
во Янината градина.
Во градината - бел шатор,
под шатор - Янина майка.
Майка на Яна думаше:
- Ела си, кьерко, под шатор,
чеврето да го довезиш,
килимо да го доткаиш.
- Не идам, майко, не идам...
Що лудо по друм помина,
на бърза коня вяваше,
на шикло седло седеше,
на узенгии стоеше,
перчето му се вееше.
- Ела си, кьерко, под шатор,
почакай, кьерко, до есен,
дур'да си дойдат брайкя ти,
брайкя ти со се татко ти.
- Не чакам, майко, до вечер,
а не ли, майко, до есен...
Давай ме, майко, за него,
оти кье бегам по него!
Прилеп - Македония (Църнушанов 1989, № 129); чевре - покривка,
завивка за дрехи; шикло - високо, изпъкнало; перче - перчем.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|