* * *

Сама ще му дойде (ще му пристане)

Димитър, море, Дими=,
Димитър, море, Димитър,
заискал ми е Димитър
хубава, бяла Бояна.
Димитър иска, та иска,
Боя го неке, та неке,
ойди си Боя за вода
и Димитър ойде по нея.
Боя си вода налива,
Димитър й вода разлива.
Боя му дума, гойворе:
- Димитре, море, Димитре,
не ми разливай водата,
недей мен троши стомните,
ощ' еднъж прати за мене,
ако ме майка не даде,
ако ме татко не такса,
сама ки бягам по тебе,
сама, сама дори дома,
на ваште къщи високи,
на вашта сладка вечера,
морунска риба солена,
микринска люта ракия.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017