|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сама ще му дойде (ще му пристане)
Димо, Димо, дели Димо!
Яхнал Димо бърза ми коня,
се разкарал низ Будимграда,
се разкарал низ тясна улица.
Де си срещна руса малка мома,
тясно беше, не се разминаха,
тъмно беше, не се разпознаха.
Бръкна Димо в момина пазва,
та извади малка кърпичка бродирана.
Викна мома, викна, та заплака:
- Ой те тебе, Димо, дели Димо,
я пусни ме, Димо, да си ида,
че си имам аз майка мащеха!
Хаджидимово, Гоцеделчевско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|