* * *

Сама ще му дойде (ще му пристане)

- Ти беше снощи за вода, Сирме,
кой ти ги строши стомните?
- Тъмница беше, не видях, мамо,
мнозина бяха, не познах, мамо,
като че ми се престори,
да беше първото либе,
враня си коня яхаше, мале,
вятър му перчем вееше,
с тънка пушка през рамо,
с чифте пищови на пояс,
ти дай ме, мале, за него,
па само от него не бягам.
- Постой, почакай, кьерко,
нека да дойде тейко ти.
- Не мога да чакам, бе мале,
само по него кье бягам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017