* * *

Сама китка продумала (Как носят китка моми, ергени и невести)

Мила момо църнооко, -
мили твойте църни очи,
църни, църни како търнка,
полни, рамни како грозде -
сакам нещо да те питам,
сакам право да ми кажеш:
на кого си налютено,
налютено, насърдено,
даль на майка, иль на тейко,
иль на твоите два брата? -
Она веле и говоре:
- Море лудо, лудо-младо! -
Не сум, лудо, налютено,
налютено, насърдено,
ни на майка, ни на тейко,
ни на моите два брата,
туку, лудо, на тебека.
Толку ходи горе-долу -
по планини, по вишини,
по войската анадолска,
от дек' слънце си огрева,
па додека си за'ожде,
нел не найде негде цвете,
да набериш, да донесиш,
аз да речам любов любам,
от любовта китка носам.
Па он веле и говоре:
- Найдох, момо, рано цвете,
на коньот ми до гривата,
наведох се да наберам,
цветето ми проговори:
- Море лудо, лудо-младо! -
Ти ме бери, ти ме носи,
на ме давай по момите; -
момите ме лошо носят,
ден весден носят на глава,
на стряхата, под кърпата; -
вечер дома ка кье дойдат,
кье ме свалят од главата,
кье ме хвърлет во сред къщи.
Ка кье станат на утрина,
от утрина в понеделник,
вземат метла и лопата,
кье ме сметат, кье ме сринат,
кье ме хвърлет на бунище,
да ме риат кокошките.
Децата ме 'арно носят,
ден весден носят на глава,
на главата мегю очи,
вечер дома ка кье дойдат,
кье ме свалят од главата,
кье ме кла'ат на стре'ата,
'са нощ ветер кье ме веит,
ситна роса кье ме росит.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016