* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Стоян на Бонка думаше:
- Бонке ле, либе, хубаво,
зарана рано да станеш,
зарана рано да станеш,
бели ръкаве заврати,
намеси бели хлябове,
наготви гозби всекакви,
зарана рано ще идем,
бащини ниви да орем,
бела пшеница да сеем.
Бонка си Стоян послуша,
па си по-рано станала,
бели ръкаве заврати,
намеси бели хлябове,
наготви гозби всекакви,
па си в градинка влезнала,
червена е китка набрала
и на Стоян затъкна,
и я на Стоян затъкна -
да е червено житото
и да е сита година.
Брези волове впрегнали,
па си ми двамка тръгнали,
през гора зелена вървели.
Стоян си Бонка прегърна
и си я в уста целуна,
и си на Бонка продума:
- Бонке ле, либе, хубаво,
я викни, Бонке, та запей
я викни, Бонке та запей,
целата гора разлюлей!
Бонка на Стоян продума:
- Стояне, либе хубаво,
не мога, либе, да пея
не мога либе не смея -
тука е гора зелена
тука е гора хайдушка,
гората пълна с хайдути
аз либех либе хайдутин,
аз либех либе хайдутин
на хайдутите войвода.
Ако си, либе запея
гласът ми дава два гласа,
гласът ми дава два гласа,
уста ми дава две думи,
по гласа ме той познава,
по думи ме различава;
той ще ме мене познае
и ще при мене да дойде,
мене със него ще вземе,
на тебе глава ще отреже.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019