* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Слънцето трепти, залязва,
Димитър чакъм захваща,
сестра му Станка до него.
Димитър Станке думаше:
- Я викни, сестро, я запей,
от едно гърло - два гласа,
от един език - две думи!
Станка бате си думаше:
- Не мога, байно, да пея,
тука е близо гората,
гората е пълна с хайдути
и мойто любе хайдутин.
По гласа ще ме познае,
по думи ще ме разбере,
право при нази ще дойде,
на тебе глава ще отреже,
мене в гората ще вземе.
Димитър Станке думаше:
- Я викни, сестро, не бой се,
докат съм ази при тебе,
туй чудо няма да стане.
Викнала Станка, запяла,
отде я зачу либе й,
право при тях си отива,
на Димитър глава отряза,
Станка в гората извлече.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019