* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Иван на Донка думаше:
- Любе Доне ле, Доне ле,
мър хайде, любе, да идем
нивите да обидаме,
жътвата да дожънеме.
Станали, та са отишли,
жънали, що са жънали,
кога под сръстя пладнинка
Иван на Донка думаше:
- Любе Доне ле, Доне ле,
мене се дрямка придряма,
я викни, Доне, запей
от едно гърло два гласа,
от един език две думи,
дрямката да ми разнесеш.
Донка Ивана думаше:
- Не мога, Иване, да пея,
гора е пълна с хайдути,
мойто е любе хайдутин,
по гласа ще ме познае,
по думи ще ме разбере.
- Не бой се, любе, Доне ле,
мене е Наню аратлик.
Викнала Донка, запяла.
Първата дума издумала,
ето и Наню пристига.
Той си на Стоян думаше:
- Колагеле ти, аратлик,
много весело работиш,
хубаво пее булче ти.
(...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019