* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Залюби Леман Тодорка,
люби я Леман, лъга я
цели ми три години.
Леман Тодорке думаше:
- Имате нива сред гора,
до ще ли да я жънете.
Когато нивата узряла,
Стоян Тодорке думаше:
- Тодорке, сестро, Тодорке,
хайде на нива да идем,
нивата да ожънем.
Когато на нива отиват,
Стоян Тодорке думаше:
- Я викни, сестро, та запей
песен на жътва
из едно гърло - два гласа,
из един език - две думи.
Викна Тодорка, та запя,
не запя песен за жътва,
а най запя песен хайдушка.
Че зачу Леман баш хайдука,
право при Тодоркини отиде.
Леман Стояна думаше:
- Стояне, йолдашим и кардашим,
а да се двама поборим,
ако ти ме надвиеш,
кончето ще ми вземеш,
ако аз те надвия,
Тодорка ще взема.
Ванали са да се борят
три дена и три нощи,
на Стоян се пояс разви,
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, сестро, Тодорке,
я ми пояса завий,
да не ми краката сплете,
да н' ме Леман надвий.
Не му Тодорка пояса зави,
а най го разви.
Стоян се люто разсърди,
Леман у земя удари
и му главата отряза,
и на Тодорка глава отряза,
и ги на шишове забоде,
и на майка си ги занесе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019