* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Тръгнала ми е Драгана
с мила брата Деяна
та ми отвадат, отвадат,
на планината за снопе.
Вървели, що са вървели
минали поле широко
настале гора зелена
Деян Драгана думаше:
- Сестрице, мома Драгано,
тежка ме дрямка налегна
я викни, сестро, та попей.
Драгана Деян думаше:
- Умея бате, не смея,
тази е гора хайдушка
тука се крие Никола,
дека се три години любихме.
Иска ме, не дадохте ме,
лъгах го, не пристанах му се!
- Не бой се, сестро, Драгано
нали съм аз с тебе!
Викна Драгана та запя.
Ето Никола излезе,
та са се с Деян сборили,
та са се три дни борили, -
никой никому не надви.
Деян Драгана думаше:
- Сестрице моме Драгано,
я бръкни в десни джобове,
извади влашко ноженце,
я мен помогни, я на Никола!
Драгана бръкна в джобове,
извади влашко ноженце,
Деяна в сърцето прободе
и си с Никола тръгнала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019