* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Слънцето трепти, засяда,
говедар говеда караше, (2)
чобанин овни връщаше,
хората чакъм напускат,
Димитър чакъм захваща
с неговта сестра Станчица.
Станка батя си думаше:
- Байне ле, бате Димитре,
гов'дар говеда докарва, (2)
чобанин овци завръща,
хората чакъм напущат,
пък ний чакъма хващаме.
Димитър дума на Станка:
- Сестро ле, бяла Станчице,
жъне, Станки мо, да жънем
и права не се изправяй,
на сноп ръкова не слагай.
Я викни, Станке, че запей
от едно гърло - два гласа,
от един език - две думи.
Станка батя си думаше:
- Страх ме е, бате, страх ме е,
не мога, бате, да пея,
гора е пълна със турци,
тий ще ми гласа зачуят,
те ще ме, батьо, откраднат.
Докат си Станка издума,
и турците излязали.
Те си на Станка думаха:
- Подай ни, Станке, стомната
да пием вода студена.
Станка им стомна подаде,
те не вземали стомната,
грабнали Станка хубава
и я в гората завлекли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019