* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Слънцито трепти, захуда,
Димитър чакъм захваща
и на сестра си думаше:
- Сестро Марийо, Марийке,
по-често мятай ръкойки,
че слънце, трепти, залязва -
чакъма да изкараме.
Марийка брайно думаше:
- Брайно ле, брате Димитре,
я се изправи, брайно ле,
погледай долу, нагоре
към турските полета.
В техните ниви, брайно ле,
само мъжете хим жънат.
Кадъни на сянка седят,
на сянка под чардаците.
Аз реших да се потурча,
кадъна, брайно, да стана -
под чардаците да седя,
на сянка да се нахладя.
Димитър Марийка продума:
- Марийо, вироглаво льо,
чу ли са, Марийо, що думаш?
Та добро ли е турското -
два дена ще кадънуваш,
третия пишман ще станеш.
Техни кадъни, Марийо,
на бял свят те не излизат,
две жени не са събират
и да са, сестро, засмеят,
засмеят, да си продумат.
А българското хубаво -
хора и песни всякакви,
веселби най-различни,
а ти харесваш турското.
Как посмя дума да кажеш!
Марийка брайно думаше:
- Твърдо съм, брайно, решила,
решила и ще го сторя.
Щом чу Димитър тез думи,
бързо Марийка улови
и хи косите улови.
Кавармата си захвърли
и я във село заведе
и на майка си думаше:
- Я слушай, мале, я слушай
моята сестра Марийка,
твоята щерка най-малка.
Кога на нива жънахме,
грозни ми думи думаше:
"Главата ще хи отрежа,
на кола ще я забия!"
Аз дойдох да ти обадя...
Майка Димитър продума:
- Ти не я слушай, Димитре,
Марийка й чедо глупаво,
глупави думи говори!
- Мър, не са, мале, глупави,
Марийка й, мамо, лошава,
лошава, мамо, противна -
що дума каже, върши я.
Докат Димитър издума,
Марийка навън излязла
и границата минала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019