* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Кога се й пролет пукнала,
всеки на къра излиза,
ниви да си обиколи.
И тези двама влюбени
и те за къра тръгнали.
Като из пътя вървели,
двамата едно говорят,
че нивга няма раздяла,
раздяла, още измяна.
Кога на нива стигнали,
Стефан на Донка думаше:
- Донке ле, либе Донке ле,
зная аз, Донке, как пееш -
из едно гърло два гласа,
из един език две думи.
Я попей, Донке ле, попей!
Донка Стефану говори:
- Стефане, либе Стефане,
не мога, либе, да пея,
нива е близо до гора,
гората е пълна с хайдути,
аз имах либе хайдутин,
по гласа ще ме познае!
Стефан на Донка пак дума:
- Не бой се, Донке, не бой се,
аз кат съм, либе, при тебе!
Викнала й Донка, запяла,
хайдути от гора излизат,
та си Стефана хванали
и главата отрязали,
Донка си в гора завличат,
в гора на хайдути да пей.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019