* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Мома Тодоро, Тодоро!
Тръгнала ми е Тодора
на планината на снопе
с неино либе Богдана.
Богдан Тодори говори:
- Либе, хубава Тодоро!
Вземи ми, либе, кабуре
до седемдесет и седем.
Послушала го Тодора,
та му е взела кабуре,
та са на снопе отишли.
Минаха поле широко,
настанаха гора зелена.
Богдан Тодори думаше:
- Либе, хубава Тодоро!
Я викни, мома, та запей,
тая ми песен юнашка,
дето два гласа износи,
а на четири доноси,
из едно гърло два гласа,
из една уста две думи!
А Тодора му думаше:
- Либе ле Богдан, Богдане!
Викнала бях, запяла бях,
ала не смея, не мога,
от Никола харамия,
че ме напреде искаше,
па мама ме не даде.
Сега го кажват, либе ле,
по тая гора зелена
со седумдесет юнаци,
со седумдесет и седем,
та ще ме позна по гласа,
та ще си преко прекасне,
тебе ще младо погуби,
мене ще млада да вземе.
А Богдан си и думаше:
- Не бой се, либе Тодоро!
Доде е Богдан при тебе
со седумдесет кабуре,
со седемдесет и седем.
Послушала го Тодора,
викнала мома, запяла
тая ми песен юнашка,
дето два гласа износи,
а на четири доноси.
Ка бе я зачул Никола,
Никола млад харамия,
а той я позна по гласа,
та па ги преко пресрещна
со седумдесет дружина.
Ка бе ги видял млад Богдан,
кабур след кабур въргаше,
юнак след юнак падаха.
па си г' изтепа млад Богдан
до седумдесе юнаци,
та го бе остал Никола.
Па са се двата борили,
та са три дни борили,
до три дни и три нощи.
Богдан Тодори думаше:
- Либе, хубава Тодоро!
Не седи, либе, та гледай;
на кому годе поможи,
кой годе да си надвие.
Тя бръкна в десни джебове,
извади влашко ноженце,
Богдану ючкур преряза,
да му надвие Никола,
да си я вземе Тодора.
Богдану Господ помогна,
из връх го глава издигна,
та го в земята закара.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019