* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, любе Радке ле,
днеска е света неделя,
утре е делник понеделник,
утрина рана да станеш,
бели погачи замеси,
замеси, Радке, опечи,
че ще на нива да идем,
нивата да си ожънем,
нивата до корията. -
Радка си Стоян послуша,
понеделник рано ранила,
бели погачи замеси,
замеси и ги опече,
и са на нива отишли,
нивата да си ожънат,
нивата до корията.
Седели, що са седели,
Стоян на Рада думаше:
- Радке ле, либе, Радка ле,
я викни, Радке, та запей
от едно гърло два гласа,
глас да ти гора люлее!
Радка Стояне думаше:
- Не мога, либе, да пея,
глас да ми гора люлее -
гора е пълна с хайдути
и имам либе войвода,
по думи ще ме разбере,
по гласа ще ме познае,
та при нас, либе, ще дойде,
на тебе глава ще вземе
и мен хайдутка ще стори.
Стоян на Радка думаше:
- Не бой се, Радке, не бой се,
докат съм ази със тебе. -
Че викна Радка та запя
от една уста две думи,
от едно гърло два гласа -
гласа й гора разлюля.
Хайдути Радка познали
и са при тях отишли,
на Стоян глава вземали,
Радка хайдутка сторили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019