* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Тръгнала Рада, Радо льо,
с майка си жътва да жъне
на нива среди гората, (2)
на нива, на тяхната.
Жънали, що са жънали,
мама на Рада думаше:
- Я викни, мама, че запей
със твоите двойни гласове,
из едно гърло - два гласа,
със тънък език - две думи.
Рада на мама думаше:
- Мър мамо, мър мила мамо,
аз тука песен не пея
до тази гора голяма,
че либя либи войвода,
той ще ме, майко, зачуе,
по гласа ще ме познай
и мене, мамо, ще вземе,
самичка, мамо, ще останеш.
Радина мама думаше:
- Не бой се, мама, не бой се,
и викни, мама, та запей.
Че викна Рада, та запя
със нейни двойни гласови,
с тънък език - две думи,
че я либи й зачуло,
нейното любе, бре Вълко.
Право при Рада отиде
и той си Рада заведе
при неговите юнаци.
Рада на Вълка думаше:
- Вълко льо, първо любе ле,
кат немам дари тъкани,
как ще ти даря юнаци?
Вълко Радо льо продума:
- Нашето дари, Радо ма -
дървото, Радо, бре листе,
дебели сенки, Радо льо -
нашите къщи, Радо льо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019