* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Слънцето трепти, захожда,
Димитър чакъм захваща
със мила сестра Калинка.
Димитър дума Калинке:
- Свивай, Калинке, чакъма
ясен глас недей простира
крехичко не са засмивай
я гледай, сестро, Калинке
колко низами в път вървят.
Калинка дума брат си:
- То не са, бате, низами
ами е, бате, хайдути
мой първи любовник!
Знаеш ли, бате, помниш ли,
кога са двама любихме;
той ми годежа проводи,
пък ти му върна годежа
те ме на него не даде
че ходи върли хайдутин
Таман си думе думаха,
Никола заби байрака
в нивата сред чакъма
и на Калинка думаше:
- Ела, Калинке, при мене,
седни ми на коляното,
нещо ща да те питам
кой те на мене не даде
мама ти ли, бачку ти ли?
Калинка дума Николу:
- Мама ме дава и бачку,
бате Димитър най-много,
ала те ази не рачих,
че ходиш върли хайдутин,
на хайдутите войвода!
Че стана млъда войвода,
че се наляво засука,
доде надясно обърна,
самси с Калинка остана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019