* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Слънцето трепти, засяда,
Димитър чакъм захваща,
смилна сестрица Станчица.
Димитър Станка думаше:
- Станке ле, мила сестрице,
я запей, Станке, я запей,
из едно гърло два гласа,
из един език две думи!
Станка байно си думаше:
- Байно ле, бате Димитре,
не мога, байно, да пея,
близо сме до корията,
далеко сме, байно, от село.
Аз имам либе хайдутин,
по гласа ми ще познае,
ще дойде, байно, при нази,
тебе байно ще убие,
мене в гора ще отвлече.
Димитър Станка думаше:
- Не бой се, Станке, не бой се,
дорде съм ази при тебе,
глава не те болява.
Я запей, Станке, я запей!
Че викна Станка, запяла
из едно гърло два гласа,
из един език две думи.
От где я зачу либето,
че то при Станка отиде,
на Димитър главата отряза,
Станка в гората заведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019