* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Мъри, брей!
Слънцето трепти, засяда,
Никола чакъм захваща,
Никола Койка думаше:
- Сестро мо, бяла Койке ле,
права се, сестро, не изправяй,
на сноп ръкоя не слагай,
да не те, сестро, познаят,
дето си Койка девойка, (2)
дет' си хайдушка дъщеря!
Дорде Никола издума,
хвърли се пушка усойна,
удари Никола в сърцето,
черни го кърви уляха.
Никола Койка думаше:
- Сестро льо, бяла Койке ле,
да идеш, сестро, да идеш (2)
до Пенка, до сгоденицата,
хитро я, сестро, излъжи:
"Пенке мо, сгоденичке ле,
да дойдеш, Пенке, у дома,
у дома гости дойдоха,
добър си зашив носеха
за свекър и за свекърва,
за зълви и за девери,
за кръстник и за кръстница."
И Пенка мома хубава
отряза ръкав копринен,
удяна конец ибришим,
че във Койкини отиде.
Таман вратата превлязла,
що видя чудо голямо -
Никола лежи сред къщи,
черни го кърви обляли.
Никола дума на Пенка:
- Пенке мо, сгоденичке ле,
халал ти струвам, Пенке мо,
мената сгоденишката,
мената, Пенке, пръстеня.
Дорде Никола издума,
и се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019