* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Поискал Люлян Тодорка,
през девет села далеко,
през двайсет гори зелени,
през двайсет води студени,
мила я майка даваше,
даваше и каил ставаше.
Брат й Стоян не дава,
не дава и каил не става,
че му са Люлян закани:
- Де хайде, хайде, Стояне,
ще узрей нива сред гора,
ще идеш, Стояне, да жънеш
с мила сестра Тодорка,
с посестрима Маринка.
Малко се е много минало,
узряла нива сред гора,
че отиде Стоян да жъне
с мила сестра Тодорка,
с посестрима Маринка.
Стоян Тодорке думаше:
- Я запей, сестро, я запей,
твойто гърло два гласа.
Тодорка дума Стояне:
- Знайш ли, байно, помниш ли
Люлан кат ти се закани?
Дордет издума Тодорка
нивата се напълнила
със седемдесет и седем хайдути,
че са Стояна уловили,
опак му ръце вързаха,
и му глава отрязали,
и са Тодорка откраднали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019