* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Какво е чудо станало
в Курбунар село голямо,
из Курбунарските кории,
със Стоян, още със Донка,
на този ми ден Гергьовден.
Стоян на Донка думаше:
- Доне ле, любе, Доне ле,
хайде си, Доне, да отидем,
нивата да си обиколим,
нивата до корията.
Където съм нива заорал
с пет чифта руси биволи,
с дванайсет чифта волове.
Дали е нива за плевене?
Като до нива стигнали
почнали плевел да плевът.
Стоян на Донка думаше:
- Я викни, Донке, та запей
от едно гърло два гласа,
от един език две думи.
Донка на Стоян думаше:
- Че как ще любе да запея,
кат има, любе, хайдути.
- Не бой се, Доне, не бой се,
докато съм аз при тебе!
Че викна Донка, та запя.
Като си Донка пееше
и към гората гледаше
и си на Стоян думаше:
- Любе, Стояне, Стояне,
откъм гората излизат
двамина, любе, хайдути,
двамина с чифте пищови,
двамина с влажки ножове,
през рамо пушки бойлии.
Хайде да се, любе, укрием
из тези ръже високи.
Доде си Донка това издума
тези ми братя бръмчита
тези ми върли хайдути
те си при Стоян излезли
и си на Стоян думали:
- Дай си, Стояне, булчето.
Като чу Стоян тези думи,
на Стоян сили дойдоха,
че си хайдути улови,
че ги в земята повали,
че им главите отряза.
Тогаз си Донка поведе
и си я в село заведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019