* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Байо Тодорка думаше:
- Викни, Тодорке, че запей,
на този нива голяма,
край тази гора зелена,
из едно гърло два гласа,
с един език, две думи.
Тодорка, байо думаше:
- Не мога, байо, не смея,
в гората има хайдути,
хайдути, хайдут Никола,
той ме по глас познава...
Като бях, байо, в баща си,
имахме девет ратая,
Никола беше десети;
че той се болен разболе
лете по девет седмици,
лете - по петровските.
Че ми поиска да хапне,
пък аз му изтърсих торбите,
на деветтях ни ратая,
че му поднесох трохите.
Той ми поиска водица,
пък аз му дадох помийца
с препиралка кратунка.
Той ми се каня, заканя,
де да е ще ме погуби.
Не мога, байо, не смея...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019