* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Любили са се, любили
Манол и Милка двамата,
от малки дори големи,
дорде големи станали.
Милка се за друг оглави,
за Марко от друго село.
Като се Милка годеше,
Манол дружина береше,
като се Милка женеше,
Манол дружина поведе
в сливенските балкани
в котленските могили.
Ходил е Манол, ходил е
цели ми девет години
нийде я Милка не видял,
нийде я Милка не чули.
Марко на Милка думаше:
- Хайде, Милко ле, да идем
фтасал ичумень да жънем. -
Като се планина препланни,
Марко на Милка думаше:
- Милко ле, мари хубава,
ти беше много чуена
на песни и на работа,
сега са девет години,
не си, Милко ле, викнала,
викнала да ми запееш.
Викни ми, Милко, запей ми,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи! -
Милка на Марко думаше:
- Не мога, Марко, да викна,
че имам любе хайдутин,
ако ли викна и запем
по гласа ще ме познае,
ще дойде мене да вземе
със него, Марко, да ида,
па тебе ще те заколи. -
Марко пак й повтори:
- Викни ми, Милко, викни ми!
Не бой се, Милко, не бой се,
ти си жена женена
и не си мома лефтера. -
И Милка викна та запя.
Манол в гората лежеше
между два бука близнака,
между два бистри кладенци.
Ката Милка пееше,
та се гората люлееше,
от буки листа падаха,
та си Манола събудиха.
Манол се на нозе изправи
и на дружина думаше:
- Дружино, вярна, сговорна,
спите ли, разбудихте ли се,
станите, разсънете се,
слушайте Милка де пее,
де пее на коя нива,
на коя честа падина.
Накрай нивата да идем
и като Милка пее, разпява,
и ний да се провикваме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019