* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Слънцето трепти, захожда
Димитър чакъм зариза -
колкото й дълъг, дваж широк.
Сестра му, Станка до него.
Димитър Станки думаше:
- Я запей, сестро, я запей
от едно гърло два гласа,
от един език, две думи!
Станка байно си думаше:
- Байно ле, бате Димитре,
не смея, байно, не мога.
Како ни мама поръча,
поръча, още заръча?
Слънцето зайдя не зайдя
нази във село да зайдя.
Димитър Станки пак дума:
- Я запей, сестро, не бой ся
дурде й байно ти до тебе
глава да не те заболи.
Станка байно ти до тебе
глава да не те заболи.
Станка байно си думаше:
- Не мога, байно, не смея,
че имам либе хайдутин.
То ще ме по глас познае
и по думи разбере,
при нас, байно, ще дойде
мен ще байно да вземе
на тебе глава ще отреже.
Димитър Станки пак дума:
- Не бой се, сестро, не бой се!
Станка се ясно провикна -
от едно гърло-два гласа,
от един език-две думи.
От къде у зачу Никола -
Никола, въръл хайдутин
и той при тях отишъл
и си Димитру думаше:
- Я хайде, да се сборим,
ако ли ти ме надвиеш -
кончето ще ти харижа.
Ако ли аз те надвия -
главта ще ти отрежа
и сестра ти ще взема.
Че се двамата схванали,
малко ли, много боряли,
дур три дни и дур две нощи,
на Димитър се пояс разпаса,
Димитър Станки думаше:
- Станке ма, сестро по-малка,
я ми пояса насучи,
насучи, Станке, засучи!
Станка му пояс не засука,
че го Никола застъпа,
Никола въръл хайдутин,
и му главата отряза,
и му сестрата взема.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019