* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Пладня припладни се,
сърпят сянка стори,
сетката повяхна.
Рада байне дума:
- Я си иди, байне,
в село за пладнина,
а пък аз ще ида,
зад гора зелена,
в студен лъг за вода,
за вода студена! -
Иван Ради дума:
- Нито аз отивам,
нито тебе пущам,
че в гората има
до три манастира
млади ученици,
бяло книже броят,
ситно писмо пишат,
тебе ще излъжат,
там да си останеш.
Аз не смея, сестро,
в село да си ида;
отзаран кат идех,
младо ми овчарче
с тънка свирка свири,
свири и говори:
- Днеска ти ще дойдеш
в студен лъг за вода,
аз ще бъда, Радо,
там със сиво стадо.
Щом се ний сбереме,
ти ще ми пристанеш!
Рада байни дума:
- Ако това сторя,
една риза имам,
да я облека! -
Люто се поклела,
но не го й сторила.
Брата си измами,
във студен лъг отиде
за вода студена.
Не донесе вода,
на овчар пристана
и се не завърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019