* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Какъв е спомен станало
в Кара баир селото!
Всичките хора жънеха.
Иван и Донка двамата
и те жътва жънеха.
Иван на Донка думаше:
- Донке, ле, моя пръвнине,
я запей, Донке, я запей
от едно гърло два гласа,
от един език две думи!
Донка на Иван думаше:
- Иване, първо венчило!
Не мога ази да пея,
че имам либе хайдутин
из Карабаирските балкани!
Той ше ма, Иване, зачуе,
по гласа ше ме познае,
при нази ше дойде,
тебе, Иване, ше убие,
мене с него ше вземе,
да им куршуми пренасям
на Крабаирските балкани!
Иван на Донка думаше:
- Не бой се, Донке, не бой се,
нали съм ази при тебе!
- Викнала Донка, запяла
от едно гърло- два гласа
от един език- две думи!
Че я Стоян зачува
и по гласа я познава,
от балкана слиза, на нива отива,
че си Ивана замери,
замери и го улучи.
Донка с него си вземал
на дружината да разнася,
да разнася куршуми
из карабаирските балкани!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019