* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Слънцето трепти, захода,
Димитър чакъм забира
и на сестра си думаше:
- Сестро Калинко, Калинко,
викни, Калинко, та запяй
от едно гърло два гласа,
от един езикь два ряче!
Кя му Калинка думаше:
- Братле Димитре, Димитре,
как да ти викна, запея
във тъва гора зелена -
любе ми ходи хайдутин,
по гласът ще ме познае,
ще дойде да ме откраде!
- Сестро Калинко, Калинко,
ти запей, сестро, не бой се,
доде е брат ти Димитър,
никой не смее да дойде!
Викнала бяла Калинка,
викнала, та е запяла
от едно гърло два гласа,
от един езикь два ряче.
Бре де я зачул млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
той на дружина думаше:
- Дружино вярна сговорна,
остойте и почекайте,
та що ми се глас зачува -
гъ че е бяла Калинка!
И той си Стоян излезе,
излезе, та е откраде,
та я хайдукьке забрали.
Калинка дума хайдукьке:
- Хайдукьке млади-зелени,
остойте и почекайте,
да чуем Юди как свирят
и самовили как плешат!
Спряли са, та почакали,
та стигнал брат хи Димитър.
Кат се наляво завъртя,
дор се надесно обърне,
сал ми Калинка остана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019