* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Слънцето трепти, огрява,
Рада си чакъм захваща.
Бате й Димитър при нея.
Димитър Радка думаше:
- Радке мо, сестро, по-малка,
я викни, Радке, та запей
от едно гърло два гласа,
от един език две думи.
Радка си байно думаше:
- Байно ле, бате Димитре,
как да викна запея
като сме близо до гора.
Мойто е либе хайдутин,
то ще ме по глас познае
и ще нази да дойде
тебе ще, байно, убие,
мен с него си ще вземе,
Байно на Радка думаше:
- Радке мо, сестро, по-малка
не бой се, сестро, на бой се,
като е бачо при тебе
глава те не заболява.
Викнала Радка запяла.
Че ми я Стоян зачува
от пуста гора зелена
право при Радка отиде,
на байно й глава отряза
и Радка при него взема.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019