* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Иван на Янка думаше:
- Сестро ле Янке по-малка,
мен ми се дремка додрема,
я викни, сестро, та запей,
дано се некак раздремем,
нива леглива да жънем,
до пладне да я ожънем,
от пладне да я сбереме.
Янка на Иван думаше:
- Бате ле, бате Иване,
да викна, та да запея,
ала сме близо край гора,
във гора, бате, кладенче,
кладенче, бате, хайдушко.
Тамо й Никола войвода
с негова верна дружина,
дето ме, бате, искаше.
Три годин наред дождаха,
дождаха, ча ме искаха,
а ти ме, бате, не даде.
Първа голина дойдоха,
а ти им рече, бате ле:
"Млада е Янка, не давам я!"
Втората годин дойдоха,
ти пак им, бате, отказа:
"Янка дар нема, не давам я!"
Третата годин дойдоха,
дойдоха пак да ме искат,
а ти им право думаше:
"Янка за Никола не давам,
че е Никола хайдутин!"
Иван на Янка пак дума:
- Я викни, Янке, та запей,
мен от Никола не е страх!
Викнала Янка, запела,
гората е закънтела, ииии.
Дочу Никола Янкин глас,
събра си верна дружина,
след пладне в нива застана:
на лева рька - злат пръстен,
на лева ръка - злат пръстен,
а в десна ръка - нов пищов.
С лева си ръка улови
Янкина коса хубава
и я на ръка навива,
Янка към себе привива.
Па я пред себе подкара,
че я в гора заведе,
в гора, при верна дружина,
та да им Янка попее.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019