* * *

Разбойници (хайдути, турци) нападат закъснели брат и сестра жътвари

Слънцето трепти, захуда,
Димитър чакъм зафата
с негова сестра по-малка.
Димитър дума сестро льо:
- Сестро Петканке, Петканке,
права са недей изправай,
на сноп ръкойка не турай.
Мър, викни, сестро, та запей -
от едно гърло два гласа,
от един език две думи.
Петканка дума байне ле:
- Байне ле, байне Димитре,
че как ще, байне, да викна -
тука е гора зелена,
у гора ходят хайдути.
И мойто любе Мерджана,
Мерджан ми млада войвода,
и той из гората ходи.
По гласи жа ме зачуе,
по думи жа ме разбере,
право при нази жа дойде.
Мене жа млада да вземе,
тебе жа млад да кайдиса.
Димитър сестро думаше:
- Мър, викни, сестро, та запей -
доде й байно ти при тебе,
главата не ще заболя.
И тя Петканка викнала,
викнала, та е запяла -
от едно гърло два гласа,
от един език две думи.
Отде га зачу Мерджана,
Мерджан ми млада войвода.
По гласи га е той зачул,
по думи га е той разбрал.
Право при тях е отишъл -
Димитър млад е кайдисал,
Петкана си е отвзимал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019