* * *

Подигран и изгорен ерген

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
Стояне, мамин най-малък,
ти, като ходиш с ергени
по село, по седенките,
седаш ли барем при моми,
при моми, при хубавелки?
- Мале ле, стара майчице,
дето щях, мале, да седна,
край нея девет седеха,
дор девет вакли ергени.
А мене, мале, сложиха
накрая, накрай огъня -
на моми огън да клада,
на момци врата да отварям.
Посгледаха се момите,
посбутаха се момците,
че ме бутнаха в огъня,
че ми изгоря ризата,
ризата до петелките,
гащите до учкурчето,
че ми се смяха момците,
момците, мале, момите.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019