* * *

Подигран и изгорен ерген

Разболя се сирак Иван,
мари Недо, бяла Недо,
над Ивана мама седи,
тя Ивану глава държи,
и Ивану дума дума:
- Сине Иване, Иване,
да станеш, синку, да видиш
каква мома път минувъ,
каква мома, какво добро:
очите й соколови,
веждите й гайтаняви!
Иван майци отговаря:
- Думай й да ми пристане!
Мама Ивану думаше:
- Думай й да ти пристане,
тя не ще барем да стане,
на ми речи, Иване ли:
- Оплетети дълго въже,
дълго въже ръжанково,
та па ила довечера,
довечера от овцете,
па се пусни из коминят,
да подложа стол да стъпеш!
Послуша я сирак Иван.
Той отиде довечера,
довечера от харманят,
пропусна се из коминят,
изгори си двата крака,
двата крака до коленте.
Иван майци отговаря:
- Ой те тебе, стара мале,
момата й гяволита,
не подложи стол да стъпя,
на разрови жаравата -
изгорих си двата крака,
двата крака до коленте.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019