* * *

Подигран и изгорен ерген

Хареса ми, мамо ле, Петковото,
Петковото момиченце -
премененко, натруфенко,
със фистанче гермесутче,
със елече кумашено,
със ризица копринена,
със чехълци на терлички,
със барихче прешарвано.
Па го срещнах вчера заран,
па му рекох: "Добра среща!"
То ни ми щя отговори,
а ми казва: "Дойди, либе,
дойди, либе ле, довечера,
доде не сме вечеряли
и псетата нахранили;
обиколи равни двори,
та намери тази дупка,
дето влазят кучетата,
оттам, либе, да се провреш,
па си иди на колата,
та си вземи хортомата,
па се спусти из комина,
да не чуят мойте братя,
мойте братя, мойте снахи!"
Азе станах, мамо ле, та отидох,
па се спустих из комина.
Ка ме чуха Петковитени
девет сина, девет снахи,
по веднъж ме удариха,
на платник ме изхвърлиха,
с камъни ме подгониха,
с кучета ме натюхкаха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019