* * *

Подигран и изгорен ерген

- Хаво, Хаво мари, ваклу агне,
ваклу агне, горску пиле,
като викаш, Хаво: "Дойди, дойди!", -
па не кажеш, Хаво, де да дойда?
- Ела, ела, аго, зад къщите,
зад къщите, лудо, в градинчету!
В градинчету, лудо, коа има,
на коата, лудо, хортомата,
та се вързй, лудо, прес средата,
та се пусни, лудо, низ комину
ки ти туре, лудо, стол да стъпиш.
- Хаво мари, Хаво мари, вакло агне,
нечу, нечу, Хаво, стол да туриш,
ами искам, Хаво, белу гърлу,
белу гърлу, Хаво, кован гердан,
кован гердан, Хаво, връв жълтици.
Майка си й, Хаво мари, отговоря:
- Хаво, Хаво мари, мила щерко,
оти дрънкат, Хаво, алтънето,
алтънето, Хаво, гердането?
- Ой ле майко мари, стара майко,
не си дрънкат, майко, алтънето,
алтънето, майко, жълтиците,
жълтиците, майко, гердането,
ами дрънкат, майко, саханите.
Маца ходи, мале, по полица,
тиква носи, мале, на гъзица
та си дрънка, мале, сахането.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019