* * *

Подигран и изгорен ерген

- Любе, любе, първо любе,
ти да дойдеш довечера;
да н' минаваш през вратата,
най да минеш през коминя.
Ще ти сложа стол да стъпнеш,
стол да стъпнеш и да слезнеш.
Не му сложи стол да стъпи,
най му сложи казан тикви.
Стъпи любе у казаня,
изгори си двата крака.
Завила го й, повила го е,
турила го й в нощвите.
Че излезе стари свекър.
Той на Стана проговори:
- Мъри, Стано, пуста Стано,
какво й това в нощвите?
- А бре, свекре, стари свекре,
турила съм хляб да меся
от кукуруз и от просо, -
кукуруза се надига,
а просото ту се сляга.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019