* * *

Подигран и изгорен ерген

- Донко, Донко, моме Донко,
коя вечер да ти дойдем,
дали тая вечер или друга?
- Тая вечер не зохождай,
тая вечер госкье имам.
Не са госкье, като госкье,
нел са госкье годежняци:
тати бракя, мене чичи,
мами етърви, мене стринаи.
Ти ми дойди утре вечер,
утре вечер зад къщата,
зад къщата керемидна.
Тамо има нови кола,
на колата вити конопец,
па се вържи под мишките
и се спущи низ комино,
я че турим стол в огъно.
Излъга го мома Донка,
не турила стол в огъно,
нел турила котел млеко,
котел млеко, котел вода.
Изгори се лудо-младо,
изгори се, попари се.
Па се чуди мома Донка
де да тури лудо-младо.
Турила го у нощвите,
покрила го с месальете.
Надойдоха Донки дружки,
те на Донка говореха:
- Мари, Донко, наша дружко,
що ти врека у нощвите,
що ти врека, що ти бека?
- Лебо съм си замесила,
мек ми е, та се пука,
просен ми е, та се дуе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019