* * *

Подигран и изгорен ерген

- Виде, Виде църнооко,
дай ми, Виде, едно око,
едно око, твойто око!
Море, лудо, лудо-младо,
тука ли се око дава?
Не би око останало
ни у тебе, ни у мене,
ни у твоите, ни у моите.
Ако сакаш, дойди вечер,
по вечера зад кукята,
зад кукята, на колата;
от колата, на стрехата,
от стрехата на баджата,
от баджата, на гредите;
от гредите, на нокьвите;
од нокьвите, кье ти турам
стол, да слезнеш!
Виде, Виде, църнооко!
Шчо е това: - Рупа, трупа,
рупа, трупа, дзънгар, мънгар?
Леле, мале, мила мале!
Гердането, дзънгар, мънгар;
колането, рупа, трупа;
колането, гердането,
на момица и паница;
поминала сива мачка,
та бутнала е паница,
та бутнала на полица,
гердането, дзънгар, мънгар,
колането, рупа, трупа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019