* * *

Подигран и изгорен ерген

Зарекох се, мамо, и заклех се
край Станкини, мамо, да не мина.
Мина два дньи, мина три дньи,
мен се стори три години.
Снощи вечер пак заминах,
бела Станка до капии.
Я й рекох: "Добро вечер!",
а она ми не отрече.
Я повторих, па й рекох,
а она ми отговори:
"Дойди, дойди, либе, утре вечер,
доде не сме вечеряле,
вечеряле и легнали,
чемшир порги затвориле.
прелезите затърниле,
прекачи се през дуваро,
през дуваро зад къщата,
зад къщата нова кола,
у колата нов конопец,
па се спущи низ коминьо,
я ще тура стол в огъно."
Хитра била, мамо, малка мома,
хитра била, гявол била,
гявол била, излъга ме,
не турила стол в огъно,
но турила котел вода,
изгори ме, попари ме,
сухо дърво направи ме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019