* * *

Подигран и изгорен ерген

Седна мома да вечеря, ле,
седна мома да вечеря,
лопа, тропа лудо на вратата,
на вратата лудо, зад къщата,
та на мома лудо говореше:
- Стани, моме, отвори ми!
Я мома му говореше:
- Ей ти, лудо, лудо-младо,
седнала съм да вечерям,
постой, лудо, почекай си;
иди, лудо, над къщата,
та се вързи с ортомата,
с ортомата през половина,
припусни се през оджако,
кье ти тура стол да стъпиш!
Ойде лудо над къщата,
та се върза с ортомата,
с ортомата през половина,
припусна се през оджако.
Не му тури стол да стъпи,
ток' навали силен огън,
изгоре му двете нозе,
двете нозе до колене;
изгоре му двете ръце,
двете ръце до рамене;
изгоре му двете очи,
двете очи от главата...
Та го хвана сос машата,
сос машата за яката,
изнесе го на бунище,
та си викна колко може:
- Юрюш, горуш, селски пцета,
бре елайте да ядете,
да ядете лудо-младо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019